думите – наша слабост или сила…

Наблюдавам го – човекът до мен – мой съпруг и приятел. Толкова близък, най-близкият ми човек. Отдавна сме заедно. Много по-голяма част от живота си съм живяла с него, отколкото без него. Предполага се, че го познавам и донякъде наистина е така. Но все пак има моменти, в които си мисля, че той е най-непознатият ми познат. Друг път знам предварително какво ще каже или как ще постъпи… И тогава без дори да дочакам да го стори, бързам да кажа нещо, да изстрелям отговор, да го засипя с аргументи… Нали съм жена – думите са моята сила… Сила ли? Дали винаги са сила? Не знам…

Думите просто ме съпътстват, дори са част от мен. Приятели са ми – защитават ме, оправдават ме. Дори са мои патерици – облягам се удобно на тях, създавайки си усещането за непоклатимост… У дома понякога казвам на шега: “Не се опитвайте да ме надговорите, защото няма да успеете!”. Винаги съм имала самочувствието, че владея думите до степен, която да ми осигури спокойствието и усещането, че съм разбрана. Толкова е чудесно да можеш да се изразиш правилно и да няма недоразумения! А дали всичко това е постижимо само с овладяването и правилното прилагане на думите…

Продължавам да го наблюдавам – него – най-близкия ми човек, моя съпруг. Той ме познава много добре. Знае, че обичам да ме слуша (моите думи са това все пак). Но сякаш има странната способност да слуша избирателно само това, което иска да чуе. Когато покрай ушите му мине нещо, което не представлява интерес за него, той просто не го чува. Тогава къде отиват моите думи? Къде отива моята сила? Аргументите ми, всичко… Защо ми е всичко това? Той ще ме погледне усмихнато и ще ми заговори за нещо друго (примерно лятната почивка, която урежда…). Ще противостои, без да влезе в спор, като просто измести темата. Ще го направи елегантно, добронамерено, както само той умее. А може и да обезсили и обезсмисли думите ми, без да измества темата. Как ли? Ами много лесно – ще ме прегърне (ни в клин, ни в ръкав), или ще извади шоколад (за да ме изкуши точно когато искам да контролирам храненето си…). Ще постъпи така, че дори да не мога да се разсърдя. В такива моменти се питам дали имат смисъл моите думи и дали той изобщо има нужда от тях.

През годините ние се утвърдихме като семейство, в което много се говори – споделяме всичко повече или по-малко подробно. Приказливи сме. И синовете ни също (добре, че поне котаракът е с чувство за мярка и не мяука прекалено много). Но освен споделянето на преживяното, има и едно друго споделяне – това на усещанията. Ние жените го владеем много добре. Вълнуваме се от на пръв поглед незначителни неща, дори страдаме от нечия полу-усмивка. И за да споделим усещанията си, ни е нужно да разкажем всички подробности, за да успеем да предадем контекста на преживяването. Това е причината да разказваме обикновена случка дълго и пъстро, сякаш става въпрос за новина от световно значение. Но повечето мъже нямат търпението да отделят същината от купищата колорит, с които сме я засипали. Те предпочитат да чуят каквото имаме да кажем бързичко и след това да гледат футбол… или новини… Ето защо, когато ги заливаме с важни за нас, но незначителни от тяхна гледна точка неща, те просто “изключват” или “се разсейват”.

В душата ми прокънтява “Смърт и живот има в силата на езика…” (Притчи 18:21). И някак си започвам да осъзнавам, че въпреки всичко думите ми имат огромна сила. Но не прашните, бледи и уморени думи, а онези не-ежедневните, които градят и поставят житейски рамки. Онези думи, които, стъпили здраво на ценностите и почерпили живителна сила от любовта, се превръщат в най-здравият мост към човека до мен. Това са правилните, истинските, градивните думи. Думите, които насърчават мъжа. И се замислям как всъщност на практика мога да ги намеря…

Ако повтарям на мъжа си, че е силен и се справя с всичко, едва ли би ме взел на сериозно. От една страна, защото това не винаги е така (на всеки мъж се случва да е слаб понякога) и от друга, защото той не се нуждае от подобни декларативни констатации. Той има нужда да чуе истината от мен! Аз мога да изричам обективната, непроменяема истина, но мога също така да изричам и моята си, субективна истина за ситуацията, в която той се намира. А той, моят близък човек, има нужда и от двете – от обективната истина на Божието слово, но и от изразената лично моя си преценка. Именно това е истинската близост – да споделим истината такава, каквато я чувстваме дори и с риска да сгрешим.

Искреността е ценна. Всеки е чувствителен към нея. Не винаги е лесно да си искрен, особено пред близък човек. Но искреността е единственият верен път към близостта. По-добре е да разсъблека истината пред човека до мен, отколкото да трупам върху нея дрехите на псевдо-приличието. Ако ми е трудно да дам онова, което се очаква от мен, е по-добре да поговоря с мъжа си, да впрегна думите си на работа, и да му обясня, че съм достигнала предела си… Ако ми е трудно да му се подчиня в даден момент, то по-добре е да му го кажа честно и открито, отколкото да се преструвам на покорна… Той ще оцени искреността. И самият факт, че има до себе си някой, който е искрен би бил огромно насърчение за него.

Да намеря думи, когато нямам думи… да кажа онова, което друг не би казал… да премълча всичко онова, което чувствам, че трябва – мисля, че това е любов. А когато обичам,  ще имам усет за всяка ситуация. Когато той е успял, ще се радвам с него, когато е имал проблем – ще му съчувствам и няма да го тупна по рамото с думите “Стегни се!” точно когато не му е до стягане. Ще съм там, където трябва да бъда. Просто ще бъда там. И ще намеря подходящите думи… И ще кажа нещо от сърцето си, както само една жена умее да го направи. Ако не ми достига времето, прекарано с него, няма да се оплаквам… И когато дойде онзи момент, в който той ще има всичкото време на света, тогава ще му кажа, че на мен не ми стига никога времето, в което сме заедно.

Материалът е публикуван в бр. 55 на сп. ЛИЯ
автор: Йония Врачева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s