исках да имам пари, много пари

Прекарала е 10 години в ЮАР. Две от тях в затвора. Била е двайсет и две годишна. В чужда страна. Обвинена във фалшификация и убийство. Осъдена за измама на застрахователна компания.

Pictures1

в чужда страна

Напуска България с желание бързо да забогатее, а ЮАР е известна като страна на диаманти и злато… Не знае езика и, за да преживява, работи една година като компаньонка в малко казино. Записва курс по английски и става барман в дискотека. Там се запознава с Кен… Той идваше всяка вечер. С него разговаряхме доста и се сприятелихме, пък и беше единственият клиент, който се държеше с мен като кавалер. Помолих го да сключим фиктивен брак, за да мога да остана легално в ЮАР. След два месеца усетихме, че нещо между нас се получава. Той беше много беден човек, но непрекъснато ме питаше какво желая, трябва ли ми нещо… В България никой мъж не се е отнасял така с мен, винаги е имало някакви задни мисли, а той го правеше чистосърдечно. Наистина ме заобича заради мен самата, а не заради външността ми. Реших, че това ще бъде мъжът, с когото ще прекарам живота си. Казвах си, че той наистина е мъж с честно сърце.

мъжът

Кен я спечелва с добрината си, но Рина не знае нищо за миналото му. Започва работа като сервитьорка. Един ден той идва в работата й с обръсната глава…

Каза ми, че ходи на химиотерапия. Понеже връзката ни се задълбочила, трябвало да знам, че умира от рак. Помислих си: уж намерих точния мъж, а се оказва, че скоро ще умре. Това ли ми е късметът?!

Скоро след това човекът пада на легло и 6 месеца тя прави планове как да го спаси.  Чудех се откъде по най-бързия начин да намеря пари, да заминем за Канада, за да му направят нужната операция. Болестта напредва много бързо и се налага да го оперират по спешност. Това закрепва състоянието му за известно време. Така стигат до идеята да измамят застрахователна компания.

измамата

Идеята дойде от мен. Мислех не само за него, но и как да забогатея по най-бързия начин. И така, съпругът ми фалшифицира смъртта си. Колата му изгоря, като в нея беше сложено тяло на друг човек, а аз трябваше да идентифицирам трупа в моргата. Погребах чуждия човек и наследих 1 милион ранда (250 000 долара). Въпреки това се чувствах потисната. Не можех да спя от притеснение какво да направя с тези пари. С част от тях купих диаманти и злато, взехме си кола, видеокамера, разни дребни неща… и всяка вечер ходехме по казината. Обичах да играя за пари – блек джек, ролетка – с това се забавляват повечето хора в Южна Африка.

Междувременно Рина дава много пари за изготвянето на фалшиви документи за Канада, опитва всичко възможно, но не се получава. Три месеца, след като взима парите, полицията арестува и двамата.

в затвора

Когато попаднах между стените на затвора в Йоханесбург, започнах да се замислям за това, което съм правила, защо се е случило и как изобщо се стигна дотам. Споделя килията и единствената баня и тоалетна с още 50 жени. Двуетажни легла. Наркотици и цигари. Аз също пушех цигари, но се наложи да избирам между хляба и цигарите. Само веднъж на ден ни даваха храна, на обяд в 2 часа, и до сутринта – нищо. Трябваше или да стоя гладна, или да заменям цигара срещу филийка хляб. Предпочетох хляба. Започват да я посещават вярващи жени. Една от тях я пита дали познава Исус. Преди това полицията ме разпитваше дали познавам разни мъже, затова се чудех кой ли е пък този…

Жената  разбира, че е българка и на другия ден й донася българска Библия. За първи път в живота си Рина отваря Библията, а вярващите жени обещават да се молят за нея.

Четях Стария завет и се чудех как все още съм жива, защото осъзнавах, че заради всичко, което съм направила, всички мои прелюбодейства… би трябвало да съм мъртва.

решението

Идва момент в живота (за мен този момент дойде в затвора), когато си казваш: или ще продължа да живея както си искам, или ще правя това, което пише в Библията. Ако се окаже, че няма вечен живот… не губя толкова много. Обаче ако има вечен живот, поемам голям риск. Като умра един ден, какво ще наследя? Тогава взех твърдо решение, че ще се променя, защото има смисъл. Започнах да се покайвам. Предадох живота си на Исус Христос, приех Го за свой Спасител. След това в продължение на една година Святият Дух всеки ден ми припомняше и аз изповядвах един по един греховете си… Първата молба, която отправя към Бога, е да бъде преместена в единична килия. Изненадващо, началничката й предлага да си избере една от освободилите се килии.

сама в килия

В новата килия е тихо, има тоалетна, мивка и шкафче. Рина започва усилено да чете Библията. Чете, обмисля и за всяко нещо пита Господа в молитва. Помагат й християнските книги, които открива в библиотеката на затвора. От тях се учи как да се моли: “Ако наистина Си жив, Боже, отговори ми на тази молитва! Моля Те, изпрати някой да ми донесе храна!” И на следващия ден някой идва и й носи храна.

Нямаше молитва, дори за най-малкото нещо, която да не беше отговорена. За една година имах вече кафеварка, радио, дори малък телевизор…

споделена вяра

Съпругът й е затворен в съседната сграда и веднъж в месеца имат свиждане. Той й дава всичката си храна и консерви, донесени от майка му.

Мислех си, че не заслужавам такъв мъж…

Pictures

Започват да си пишат писма. Тя му разказва, че е повярвала в Исус Христос, но той не изглежда въодушевен от това. Казва й: “Значи ти за всичко благодариш на Исус, не на мен?!” Тогава съпругът на жената, дала Библията на Рина, започва да го посещава и да се моли за него. Един ден, след поредната среща, Кен изпитва огромно желание да отвори Библията, няма търпение да се качи до килията си и да започне да чете, за да провери дали е вярно това, което му говори човекът. След това започва да се моли и за своето изцеление: “Ако си жив, Боже, махни тези болки!” Една сутрин се събужда без болки. От рентгеновата снимка установяват, че вече няма никакви петна от рака. Кен обещава на Бога: “Ще Ти служа до края на живота си!”
Окуражени, двамата започват да се молят за лека присъда на предстоящото дело. От Библията разбират, че за Господа няма нищо невъзможно.

Аз знаех, че Бог гледа в сърцето на човека и вижда истинската промяна, която ставаше в нас.

присъдата

На път за съдебната зала и двамата се молят на Бога за чудо. Признават ги за виновни за кражба, но невинни за убийство. Кен пада на колене и започва да благодари на Бога. Служебният адвокат очаква да им дадат по 10 години. Но присъдата е 4 години за нея и 6 за него. От тях Рина излежава 2 ефективно, а останалите като условна присъда.

Това беше благословено време. Бях откъсната от света и чувствах Божието присъствие в килията ми. Толкова близо бях до Бога! Може би защото имах много свободно време и не бях обременена с мисли за пари и плащане на сметки… Това време ми беше подарено от Бога.

църквата

Една година след Рина Кен също излиза на свобода. Двамата решават да вземат водно кръщение в една голяма църква в Йоханесбург. Рина за първи път влиза в църква. Видях 20 000 души с вдигнати ръце как пеят, радват се и славят Бога.

Там имах възможност да слушам проповеди на гостуващи пастори от цял свят, които помагаха за моето израстване.

Съпругът й усилено изучава Библията и след 6 месеца е ръкоположен за пастор. Предлагат му да поеме грижата за една изоставена църква в центъра на Йоханесбург. Църквата е част от мисия за изхранване на бездомни хора. Кен веднага с радост приема работата.

Около 100 бездомни хора идваха всяка сутрин, Кен им проповядваше, молехме се за всякакви нужди и особено за работа. Много от бях бяха неграмотни и им помагахме да си търсят работа, давахме обяви по вестниците. Трябваше Божие чудо да стане в живота им, за да ги вземат на работа. Но Бог намираше начини.

Така неусетно минават 2 години.

молитви

Бог отговаряше на молитвите ми. В затвора отначало се молех за дребни неща – храна, пари, вещи – и Бог ми ги даваше. После – за освобождението ми. И това ми даде. Като излязох – за работа. За кола, за жилище… (ние, като бивши затворници, нямахме право на заем от банка) – дадоха ни заем и си купихме жилище! Поредното чудо! Но нашите сърца бяха насочени да служим на Бога и затова благословенията се стичаха към нас. Последната ни молитва беше за дете – и то дойде, когато бях вече готова за него.

обратът

След двете години в служение нещата се преобръщат отново. Полицията арестува мъжа й за нещо, което е извършил преди.

Аз бях бременна в 8 месец, когато го арестуваха. Казах си, че сигурно Бог има план все още за съпруга ми в затвора – може би ще проповядва… има хора там, които трябва да чуят за Бога. Никога не съм упреквала Бог за лошото, което ни се е случило… Ако има грешка, тя е някъде в нас и трябва да я оправим по някакъв начин. Този път присъдата на Кен бе доживотна. Това не ме уплаши. Бог винаги ми е помагал да се справям. Имах кола, получавах добра заплата…

Рина кани майка си в Йоханесбург. Раждането на дъщеря им Хана минава леко, детето е добре, но таткото се притеснява за бъдещето му. “Този град не е добро място за сама жена с дете” – твърди той и настоява жена му да се върне в България, за да расте детето им след близки хора. Рина се завръща с майка си и дъщеря си в родния си град. Оттогава се чуват с Кен по телефона веднъж на месец.

Съпругът ми е винаги щастлив. Казва, че дните му минават бързо, защото преподава английски на другите затворници, говори им за Бога. И преди не го интересуваха никакви пари, а само как да служи на Господа. Все казваше: Да се погрижим първо за Божието дело, а всичко друго Той ще ни осигури.

парите

Молех се Бог да откъсне желанието за пари от сърцето ми. Благодарях Му и за най-малкото, което имах и Той го умножаваше. И наистина – вече нямам желание за скъпи дрехи и бижута. Най-важното сега е да имам достатъчно, за да благославям другите. Когато имам повече, мисля как да купя Библии с тези пари или да благословя други хора, които са в нужда… Чувствам се пълноценна и ако мога да благословя някого с нещо, това ме радва.

завръщането

Преди не исках да се връщам в родния си град, но сега го виждам по друг начин. В сравнение с Южна Африка, където хората всяка неделя ходят на църква, където милиони хора са спасени и си говорят съвсем нормално по улиците за Исус, в България това го няма. Затова чувствам, че моето място е тук. Мисля как да бъдат спасени съседите ми, моля се за целия ни град. Открих тук църква, в която си изградих нови близки приятелства.

планове

Чувствам се спокойна. Доверила съм се на Бога. Всеки ден Го моля да ми даде нещо, с което да прославя името Му. Той вече е наредил живота ми и се оставям да ме изненадва.

таткото

Предстои дело за обжалване присъдата на Кен. Не съм се отчаяла въобще! Щастлива съм, благодарна съм, че е жив. Защото можеше да бъде много по-лошо. Хората от местната църквата се молят за него и вярват, че скоро ще го видят. Заради Рина го чувстват близък. Приемам, че е там, като в командировка – да говори за Бога. Моля се за него и вярвам, че когато свърши това, за което е изпратен, Бог ще го пусне. Но кога ще стане това, не знам.

равносметката

Благодарна съм за всичко, което ми се е случило. Даже, като излязох от затвора, отидох да благодаря на полицая, че ме е арестувал. Осъзнах, че ако не беше се случило това, може би щях да съм затънала съвсем, да съм замесена с наркотици или дори да не съм сред живите. Преживях страх, огромен страх в затвора: какво ще се случи, колко години ще ми дадат? Но докато четях Божието Слово, този страх се обърна във вяра.

вярата

Вярата ни променя. Всеки, който е повярвал в Бога, е нов човек, съвсем различен от това, което е бил преди. Роденият от Бога побеждава света, пише в Словото, и тази победа е от нашата вяра. Вярата ни прави да гледаме на живота и хората около нас през други очи. Дава ни сила да прощаваме. Чрез вяра получаваме отговори на молитвите си.

свободата

Исус е истината и животът! Той ми прости греховете. В Него намерих пълен мир и знанието, че съм простена. Чрез Словото Си Той ми казва: твоите грехове са измити в Моята кръв и колкото небето е по-високо от земята, толкова грехове ти са отдалечени от тебе. Аз повярвах това със сърцето си и сега съм свободна от вината за извършеното преди.

послание

Да не бързаме да осъждаме хората според това, което са били преди. Да гледаме на хората като на равни, независимо какви са били някога. Даже и да са убийци! Трябва да виждаш човека през Божиите очи и когато съдиш другите, да помниш, че и ти ще бъдеш съден.

Интервюто е публикувано в бр. 44 на сп. ЛИЯ
автор: Даниела Енчева
снимки: личен архив

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s