всички – вън от сърцето ми!

“Вече не си ми приятелка! Как можа да разкриеш тайната ми, повече няма да си говоря с теб!”

“Нали сме приятели? Защо не ми вярваш, а заставаш срещу мен? Не мога повече да ти имам доверие!”

297806f9b3d5a72fb9a94ff5c46cd068Вероятно всеки от нас е имал или продължава да има подобни преживявания. В такива ситуации обикновено оставаме разочаровани, излизаме от “емоционални релси” и се чувстваме като… глупаци. Аз съм от онези реалисти, които трудно се разочароват от хората, защото дълбоко вярвам в думите на Божието Слово: “Всички съгрешиха и никой не заслужава да се прослави”1. И тъй като живеем във времето на „тоталната комуникация” и сме жители на „глобалното село”, ни се налага да се справим с проблема – знам всичко за всеки и всеки знае всичко за мен. Това нахлуване в личното пространство на човека е едва ли не задължителна част от ежедневието на съвременния човек – фейсбук, инстаграм и какво ли още не. Той не може да си позволи да се дистанцира, за да не се обрече на изолация и отхвърляне. Ето защо първата му реакция е да си изгради имидж, предназначен за всеки, който се приближи до него, но не и да допуска близко приятелство. Да показва имидж, но не и сърце. ВСИЧКИ – ВЪН ОТ СЪРЦЕТО МИ! НЯМАМ НУЖДА ОТ НИКОГО! Още повече, че за тези, които четат Библията има един стих, който на пръв поглед много удобно оправдава този избор: „…приятелството със света е вражда против Бога!”2

Можем ли да не допускаме никого до сърцето си? Можем ли да бъдем приятели само с хората от църквата, към която принадлежим и как да се справим с проблема ПРИЯТЕЛСТВО?

В моя живот има много хора, които са част от ежедневието, от работата и служението ми. За всеки от тях имам място в себе си, всеки е допуснат на различно разстояние от сърцето ми. Някои съм поставила на подобаваща дистанция, защото опитът ми с тях е доказал, че не мога да им имам особено доверие, поради пълното ни разминаване на вярвания, ценности, модели на подражание и различни други причини.

Имам разбира се и други познати, които са ми по-близки, защото с времето помежду ни се е изградило доверие и общуване, което ми носи спокойствие и сигурност. Тези приятели, може би не приемат, но поне разбират и уважават моите принципи на живот – вярата ми в Бога, ценностната ми система, преживяванията ми с музика, изкуство и други подобни. Тях обаче не бих допуснала вътре в сърцето си, там, където са съхранени най-съкровените ми и крехки чувства, оформяни и подреждани в общуването с Бога.

Почти непосредствено до сърцето ми съм поставила близките си хора, с които имам нужда от време на време да споделям живота. Тогава отварям широко душата си и ги каня вътре. Те познават Господаря на живота ми и вярват в Него, познават песента на душата ми и я пеят както с мен, така и с цялото небесно войнство във възхвала на Бога! На това място не допускам онези, които не споделят вярата и посвещението ми към Господа. Това е мястото ми на лично общение с моя Бог и ако там влезе някой, който не Го познава, може не просто да ме разочарова, а да опостуши както сърцето, така и живота ми.

Ето, че сме на „прага на вътрешната стая” на сърцето ми. За по-голямата част от хората тя е затворена. Сигурно ще попитате защо съм толкова категорична? Защото онези, които пускате толкова навътре в душата си, живеят живота, който вие живеете, дишат вдъхновението, което вие дишате, виждат красотата, която вие виждате… с тях всъщност сте „една душа в две тела”, както казва Аристотел! Ето тези хора познават тайните кътчета на личността ми, помагат ми да съборя поредната си вавилонска кула и на нейно място да изградя олтар на Господа; готови са да лакират, но и да изстъргват стените на душата ми; да ме успокояват, но и да изричат на глас, без колебание, тежката истина… и всичко това единствено и само от ЛЮБОВ! Любовта на истински приятели, които ме познават и вярват в мен, били са част от изграждането на живота ми и са позволили душата им да стане част от моята.

Във вътрешната стая на сърцето ни се съхраняват ценностите и вярванията, които полагаме като наша основа на живота ни. Ето защо, трябва да внимаваме кого допускаме да живее в сърцето ни и да влияе върху живота и вдъхновението ни!

Но и да не забравяме, че “Най-прекрасното нещо в приятелството е не протегната ръка, не усмивката, която виждаме отсреща или приятната компания. Най-прекрасното нещо е взаимното вдъхновение за живота, което получаваме, когато знаем, че има някой, който вярва в нас.”3
___________________________________________
1Римляни 3 глава, 23 стих
2Яков 4 глава, 4 стих
3неизвестен автор

Материалът е публикуван в бр. 54 на сп. ЛИЯ
автор: Таня Конярова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s