насилие

Насилието! Това е тема, която винаги засяга другите, но не и мен… За съжаление, обаче цифрите говорят друго – домашното насилие се е настанило и завзема все по-големи размери в обществото и неусетно, но сигурно се приближава до нас.

 Да мълчим и да се правим, че нищо не виждаме или да говорим, като извадим на светло и изобличим греха на насилието. Това е избор, който всеки от нас трябва да направи, защото

“ако някой знае да прави добро и не го прави, негов грях е” (Яков 4:17). Списание ЛИЯ избира да говори, като представи серия от статиии за домашното насилие, чрез които да изяви гласно позицията си: Не! на насилието!

Когато той се извиняваше, мислех, че се разкайва

Домашното насилие често е тема-табу. Не говорим за него, въпреки че според едно изследване, направено през март 2010 г., една на всеки четири жени в България е жертва на домашно насилие. Една четвърт от жените, които четат тази статия! Сигурно си мислите, че това не е проблем на християнските семейства. За съжаление домашно насилие се среща и сред християните.

И така, какво е домашно насилие? Това е физическо, емоционално, психологическо, финансово или сексуално насилие над някого. Не става въпрос само за мъжете, които бият жените си – става въпрос за склонност към контролиращо и/или агресивно поведение на един възрастен човек към друг при семейно съжителство. Насилието и малтретирането може да се случат само веднъж, може да се случват от време на време или постоянно, могат да бъдат реални или жертвата да бъде заплашвана с тях.

Често си мислим, че домашното насилие се случва „там някъде на някои жени”, но не е така. Случва се с нас, до нас. Никой не е застрахован. Знам това, защото самата аз съм била жертва на домашно насилие. Ето моята история.

Бях на 17 години, когато се запознах с Алън. Той беше висок, много красив и от момента, в който се срещнахме реших, че ме обича. Непрекъснато беше до мен, с което успя да ми внуши, че не бих могла да живея без него. Казваше ми колко тежък е бил животът му и колко много се нуждае от мен.

domestic_gettyimages-171584854Бях вярваща и не смятах, че сексът преди брака е правилен, но само след няколко дена вече бях спала с него, а 6 месеца по-късно забременях. Дъщеря ми Моли се роди през март 2003 година и 3 месеца по-късно ние с Алън сключихме брак. Сега си давам сметка, че той е проявявал насилие върху мен от деня, в който се срещнахме – сексуално, психологическо, емоционално и понякога физическо.

Алън често ми изневеряваше както преди брака ни, така и след това. Но 6 месеца след сватбата започна да ми изневерява с непълнолетни момичета. Първо с 14, после с 15-годишно. След като това се разбра, беше регистриран за сексуални престъпления за 5 години.

Вярвах, че може да се промени. Всъщност смятах, че чрез поведението си, аз мога да го променя. Прощавах му всичко и се опитвах да забравя – смятах, че това е „християнско”. Но животът ми продължаваше да бъде изпълнен с насилие. Той ме накара да се намразя, да смятам, че нищо не струвам, че съм глупава, грозна, дебела, че съм виновна за всяка негова грешка. Принуждаваше ме да върша всевъзможни сексуално извратени неща и аз отстъпвах, защото знаех, че дори и да кажа не, накрая пак ще го направи, а когато се съгласявах беше по-поносимо.

Правеше сексуални намеци на приятелките ми – някои от тях му отказваха, други – не.

Близките ми не го харесваха и той постепенно ми внуши, че вината е в тях. Не можех да говоря с никого, защото толкова се срамувах, че дори не исках да си спомням нещата, които правеше, за да ме нарани, камо ли да ги споделям с някого. А и хората не желаеха да ме подкрепят, когато стана ясно, че подкрепата им няма да ме накара да го напусна.

Забременях със сина ми Джак и това ми даде сили да опитам да се измъкна. Започнах да спя в отделна стая и да си търся квартира.

Когато бях бременна в шестия месец, Алън ме изнасили и една седмица по-късно Джак се роди 3 месеца преждевременно. Тежеше около 1.200 кг и остана 5 месеца в болница. Болницата беше на около един час от Скарбъро и това ми даде възможност да се отделя от Алън.

След това ме насочиха към Програма за работа с жени, пострадали от насилие. Казаха ми, че е за хора, които са или са били жертва на насилие. Не смятах, че тази програма е за мен, но си помислих, че бих могла да опитам.

Отидох и бях изумена от първата сесия. Започнах да осъзнавам какво всъщност се е случвало с мен през последните 4 години. Осъзнах, че съм била жертва на домашно насилие! Когато живеем с човек, който ни малтретира, нямаме реална представа за нещата.

Научих толкова много чрез програмата. Разбрах, че отношението на Алън към мен не се дължеше НИТО на лошото му детство, НИТО на някакви психически проблеми. Той САМ БЕШЕ ИЗБРАЛ да прави това, за да ме контролира. Не бях виновна аз. Не можеш да накараш някого да те наранява, това е негов избор. ВИНАГИ е избор.

Бях смятала, че според Посланието към ефесяните, в което се казва, че жените трябва да се покоряват на мъжете си, трябва да правя секс с Алън когато поиска. Прегледах отново тези стихове и видях, че в цялата глава се говори за това как мъжът трябва да обича жена си повече от себе си и че в един брак не може да има взаимооношения на власт и контрол.

Както споменах, по-рано смятах, че прошката означава да простиш и да забравиш. Но сега осъзнах, че когато прошката се използва по правилен начин, те прави по-силен, а не по-слаб. Разбрах, че да простиш на някого не означава да го освободиш от последствията.

Освен това бях имала неправилно разбиране за покаянието. Смятах, че покаянието е преди всичко изповед и признание, и когато Алън ми се извиняваше, си мислех, че се разкайва. Бог обаче ми показа, че да се покаеш означава да обърнеш гръб на греха и да се промениш. Всъщност думата „покайвам се” означава „да промениш начина си на мислене към по-добро… като се отвратиш от миналите си грехове.”

Сега съм простила истински на Алън и не изпитвам гняв към него.

След края на програмата се преместих да живея на друго място. Това се случи преди почти четири години и промени живота ми. Джак е напълно здрав и е вече на пет години, а Моли е красиво седемгодишно момиченце.

Преди три години се оженихме с моя приятел Баги. Той е невероятен човек, чудесен съпруг и баща, и много ме подкрепя.

След много съветване и молитви, и чрез невероятната Божия сила аз съм това, което съм днес – изнасям лекции и обучавам хора да водят такива програми, работя за организацията Restored (www.restoredrelationships.org) и водя обучения против домашното насилие.

Вече не съм жертва на домашно насилие, не съм дори и оцеляваща от него. С Божията сила съм победила домашното насилие и се надявам, че моята история ще ви помогнe да разберете повече за него и ще ви покаже, че които и да сте, в каквато и ситуация да сте, Бог има силата да ви освободи и възстанови.

Материалът е публикуван в бр. 53 на сп. ЛИЯ
автор: Натали Колинс
превод: Краси Кънева

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s