пътят към изцереното сърце

Семейството им е на 15 години. Жизнени и енергични, Борислава и Росен се грижат за двете си момиченца Косара и Самуела с много обич. И с мъничко тъга… Преди тя гледала децата, а той пътувал с камиони по света. Пропускал прекрасни мигове със семейството си, но тогава мислел, че „всичко е пари”. „Живеехме в два различни свята – припомня си Борислава. – Молех се на Господ да запази брака ни и да извърши това, което явно аз не мога.”

Внезапно семейството им се изправя пред най-страшното …

Днес, помъдрели, двамата откриват заедно отговорите на вечните и важните въпроси.DSC_6573

Отговори ли Господ на молитвите ти?

Б: Изтощението от самотата ме беше изцедило до болест, но нещата между нас потръгнаха, сплотихме се, радвахме се, че тате се прибира вечер!

Р: Разбрах, че с пари не можеш да си купиш разбирателство. Започнах да пътувам само из страната, за да съм по-близо до семейството си.

Б: Имах нужда от лечение и покрай него Бог ме срещна с човек, който запали в мен желанието да чета Библията. В нея намерих съкровище, което бях търсила цял живот. Учех децата на Вазовата молитва: Мили Господи, прости ми, моля Ти се от душа… и всяка вечер тригодишният ни син Мони ме прекъсваше: Мамо, какво значи „да не мога да греша”? Десет вечери подред се повтаряше едно и също – аз му обяснявах, а той казваше: „Мамо, аз никога няма да греша!”

През почивните дни четиримата отидохме на село. Децата си играеха на двора в дървената къщичка със стълбичка и пързалка, направена от дядо им специално за тях, ние бяхме наоколо… За първи път почувствахме, че сме истинско семейство! По едно време Косара поиска с баща й да развържем някакво въженце. Вниманието и на двама ни беше във въженцето, когато синът ни падна от къщичката.

Р: Когато се случи, гледах да реагирам колкото мога по-бързо. Бях съкрушен, не можех да повярвам, че се случва на нас…

Б: Всичко се случваше като по ужасяващ сценарий. Борихме се, но не върнахме детето в съзнание. В колата до болницата в Бобов дол му давах въздух до изнемога…

Р: Карах бясно, но колата сякаш беше спряла. Стигнахме, а там нямаше никой! Започнах да обикалям и да крещя. Строших едно от стъклата на рецепцията, за да чуят, че нещо става…

Б: Интубираха детето, но линейката за София се бавеше… Обезумяла, се молех, а в ума ми започнаха да се редят думи от Библията, прочетени през последните дни: „Оставете дечицата да дойдат при Мене”. Мозъкът ми не работеше, а думите идваха отново.

Р: Когато в „Пирогов” ни отчаяха с прогнозата, аз също се молех горещо.

Б: Това бяха десет кошмарни, безсънни денонощия, в които Мони беше в кома. Не се отлепях от Библията. Без нея нямах сила да дишам. Опитвах се да давам кураж на всички близки чрез нея.

Р: Буба ми даде една детска Библия. Четях и започнах да вярвам, че може да стане чудо.

Б: Не знаех къде точно да чета в Библията. Просто отварях някъде и тя говореше на сърцето ми. Два пъти попадах на пасажа за Авраам, как принася в жертва сина си. Разбрах, че Бог не е искал Авраам да убие детето си, а да види готовността на сърцето му. Питах: Господи, това ли искаш от мен? Моята готовност? Не знаех какво да правя по-нататък. През нощта, преди детето да почине, попаднах за трети път на същия пасаж и тогава в ума ми дойде: „Децата са Мои.” Отговорих: „Да, Господи, това е моят син, но той първо принадлежи на Теб. Ти си ми го дал.” Смирих се, много дълбоко се смирих и промълвих: „Нека бъде Твоята воля!” На другата сутрин ни съобщиха, че детето ни е починало. Духът ми беше подготвен, но разумът – не!

Р: Бях повярвал, че ще стане чудо и то до такава степен, че като се случи непоправимото, бях напълно обезверен. Не исках нито Библия да видя, нито за Господ да чуя. Казвах, че ако има Господ, детето ми нямаше да умре. Бях се сринал отвътре, въпреки че външно не ми личеше…

Б: В същия ден, два часа след убийствения шок, взехме Косарка от детската градина с остра коремна криза. Нямахме никакви сили да понесем и това.

DSC_6538Нямаше ли кой да ви помогне?

Б: Три пъти се разкарвахме до болницата, без да поставят диагноза. Накрая им казах, че днес сме загубили едното си дете и не издържаме вече… и Господ ни изпрати един млад лекар, който веднага извика главния професор. Спешно я оперираха, заради нас. Оказа се, че ако са се забавили, детето е щяло да почине. Откриха прилепнал за гърба апандисит, затова не бил открит  при прегледите. Разбрах, че Бог избави детето ни. Вкопчи ни в грижи по нея, за да не потънем в шока. През следващата нощ в Пирогов бяха и двете ни деца…

До края на лечението й младият лекар беше около нас. Помагаше ни с всичко и беше толкова състрадателен! Това беше Божия грижа.

Трагедията сближи ли ви или ви раздели?

Б: Аз намразих живота. За какво да живея?! Как така в един миг всичко се сгромолясва? Развих някаква непоносимост към Росен. Таяхме самообвинения: „Ако бяхме до Мони…” , въпроси безкрай: „Ако не беше въженцето, щеше ли…?”. Всеки си беше потънал в своята скръб и терзания. Постепенно осъзнах, че ние наистина не можем да си опазим децата, чисто физически. Не можеш да си „залепен” за детето си, дори да е бебе. Ако ходи на училище, знаеш ли какво ще му се случи?! Приех, че щом Бог знае всичко и владее над всичко, значи Той го е допуснал и аз не съм била в състояние да го предотвратя. Това облекчи чувството ми за вина.

Какво стана с Косара?

Б: Тя оздравя и тръгна на детска градина, Росен – на работа, а аз останах сама вкъщи. В тези моменти отчаянието взимаше връх – животът ми нямаше смисъл! Плачех по цял ден, не ставах от леглото, не се къпех, не се интересувах от нищо… не бях способна да се грижа за семейството си. Един ден дори смехът на децата отвън беше като непрекъснато изтезание за мен. Стенех пред Господа: „Мразя тоя живот, мразя всички майки с деца, мразя себе си, мразя всичко! Отговори ми защо трябва да продължа да живея или още днес ще сложа край!” И друго Го питах: „Грях ли имам? Толкова ли съм грешна, че само на мен не даваш да си гледам децата?!” Бях решила този ден да не чета Библията, защото тя ме отклонява от намерението ми. В един момент Росен започна да ми звъни настоятелно по телефона и, за да не го притеснявам, му отговорих. Като чу в какво състояние съм, той започна да ми повтаря: ”Моля те, вземи си Библията и си чети! Обещай ми!” За пръв път ми даваше такъв съвет…

Р: Виждах, че като я чете, се успокоява. Казах си, че това е единственото лекарство, което й помага.

Б: Тогава за пръв път почувствах истинската му загриженост за мене. Реших този път да го послушам. Обещах му и затворих. Започна борба на живот и смърт – да взема Библията или да отида да взема нещо друго… „Ако сега Бог не ми отговори на въпроса, чета каквото чета и отивам да свършвам работата.” Отварям и попадам на следното: ”Любезни, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви опита… Бог дава изходен път…” Щом Бог обещава изходен път, значи има смисъл да живея! Тогава съвсем реално усетих една ръка, която ми избърса сълзите… Все още се чуваха детските гласчета отвън, но картината в мен коренно беше променена. Изпитвах необяснима любов към децата и дори желание да гушна всяко едно от тях. Любов отвъд моите възможности!

Какво се беше променило?

Изведнъж всички отговори си дойдоха на мястото. В този момент разбрах, че: Избирам живота! Избирам любовта! Минавам през огнено изпитание, за да позная Бог по-добре и да Го избера, да избера живота чрез Него. И понеже аз не бях способна да изпълня сърцето си с любов, а Той ми го изпълни, разбрах, че има неща, които само Той може да направи. Само трябва да поискам от Него. От този ден се чувствах ЖИВА. Агонията премина. Плачех, но чисто емоционално.

Вече бях разбрала от Словото, че детето ми е живо при Христос. И че от нас вече ще се иска да Го следваме. Не разбирах точно как, но знаех, че ще ни научи. Помолих Бог да ме срещне с хора, които Го познават.

За ваканцията бях в Плевен, при майка ми, и отидох с една позната на църква. Там, от песните за Исус Христос разбрах за Неговата жертва на кръста, разбрах, че Той вместо мен е платил за греховете ми, че трябва само да се покая и ще имам вечен живот… Плачех вече от облекчение, не от скръб, това бяха потоци от душата ми, преклонение пред Исус заради жертвата Му. Като свърши службата, една непозната жена ме дръпна настрана и ми каза: „Нали знаеш, че нито едно врабче не може да падне на земята без знанието на Господа” (Мат.10:29). Думата „падне” ми беше препъни камък – само като чуех, че нещо е паднало, се връщах в предишното състояние. Тази истина се „залепи” за мен – щом едно врабче не може да падне без знанието на Господ, колко повече моето дете! И тогава жилото на скръбта, което се опитваше да се връща при определени думи и обстоятелства, беше изтръгнато от сърцето ми.

Освен, че ми подари новорождение през онази вечер в Плевен, Бог направи и друго. Проповедта беше за брака. Бог ми показа какво съм правела с Росен – как съм го отхвърляла и съм му показвала студенина, която той не е заслужавал. Как  е страдал заедно с мен, но не е умеел да показва състрадание. Тогава се покаях, че съм го дистанцирала така жестоко и съм му причинила допълнителна скръб. Нещо хубаво ставаше с мен, не можех да си намеря място от радост, която извираше в мен.

Още на другия ден му поисках прошка и му казах, че започваме живота си отначало.

Как ти се отрази решението на Борислава?

Р: Виждах промяната в нея, радвах й се, но гледах на това като на някакъв лек, който си е намерила. Тя ми предлагаше да чета Библията, а аз заспивах, четях само да отбия номера…

Б: Бях спокойна, знаех, че Господ ще Му се открие, няма начин да не го направи! Като не искаше да чете, му предлагах да гледа филми и то по действителни случаи… Но той всеки път заспиваше.

Р: Една вечер Буба я нямаше и аз си пуснах филма: „Смъртта и отвъдното”. Бях поразен! Докато го гледах, нещо се случи в мен – не исках да бъда вече предишният Росен, греховният. Взех решение да върша само нещата, които са правилни и праведни.

Повярвал си, че има Бог ли?

Повярвах, че Божието Слово е истина! Разбрах, че щом има ден и нощ, има черно и бяло, светла и тъмна страна, значи има не само рай, но и ад. Има Господ, има и дявол. Изведнъж си спомних, че преди 19 години в нашата къща с мои приятели викахме духове. Помня ужаса, който изпитах. Дадох си сметка, че тогава сме имали работа с дявола. Споменът за това преживяване затвърди решението ми да вярвам на Библията, защото тя е пълната истина. Откакто съм новороден, искам на всички да разкажа за Бога! А Господ ни сякаш нарочно свързва със семейства, които са загубили дете…

DSC_6556Какво им казвате?

Р: Разказваме им нашата история. Самата мисъл, че има някой като теб, че има пред кого да си изплачеш мъката, държи и най-отчаяния човек.

Б: Двамата с Росен се молим за тях, изпращаме им стихове, които Бог влага в сърцата ни за тях… това ги храни, те чувстват любовта. Хващайки се за любовта, стъпка по стъпка вървят напред, докато се изцелят и техните сърца. Моето изцерение и възстановяване дойде оттам, че се доверих на Господа и повярвах на Словото Му безрезервно! Сатана е много мощен да те лъже, да те събаря, да те срива, дори е способен да те накара да похулиш Бога. Човек трябва да стои с отворено сърце пред Бог и да вярва напълно, че Бог има добри помисли за него – това е пътят към изцереното сърце.

Р: Хората, преживели подобно нещо, се чувстват провалени в живота си, въпреки че нещастието не е зависело от тях. Чувстват дори срам, че им се е случило, като че ли са дамгосани… Като проклятие, защото се счита, че преждевременната смърт не е нормална…

Минавали ли са ви такива мисли?

Б: Минавали са ни, защото пет години след нещастието с детето Росен падна на същото място…

Р: Покривът на къщата на село течеше и платих на майстори да го поправят. Отидохме там след ремонта, когато заваля проливен дъжд. Вътре прокапа и аз се качих със стълба отвън да огледам покрива… толкова се разгневих на майсторите, че изобщо не помислих за моята безопасност. Стълбата политна назад, при падането си ударих главата на винкел… и се повтори същата картина, като при Мони: същата болница, дори същото легло, на което преди лежеше детето ни… сякаш повтаряхме пътя на страданието.

Б: С приятелката ми се молехме, когато чухме вика му. Минах през същия ад с падането, с това че му е ударена главата, че не може да помръдне (той поне беше в съзнание). Казаха ми, че може да умре в линейката… На скенера по-късно се видя, че една отчупена костица е на по-малко от милиметър от малкия мозък.

Това повтаряне на нещастието не показва ли някакво проклятие?

Б: Не е проклятие, защото Росен беше избавен от Господа! Ако е проклятие, нещата щяха да продължават да се влошават. Това беше една лъжа, псевдо-трагедия, Сатана имитираше старата ситуация. По принцип проклятието не се изразява само в чисто физическо страдание, то е и духовно обременяване, което се усеща в целия род – има цикличност от трагедии и мрачна атмосфера. На нас Бог показа, че Той владее ситуацията – избави Росен и напълно го възстанови! Ето го – здрав, силен, пълноценен.

В такива моменти човек търси причините в миналото, в рода си…

Б: Сатана се чувства в правото си да изисква там, където хората са му дали територия – окултни занимания, непростителност или упорито отхвърляне на Бога. Но ние, които сме повярвали в Исус Христос, дори и да попаднем в нечиста духовна среда, сме пазени от Бога на всяка цена. Когато Росен падна, тригодишната Самуела ни каза: „Тате щеше да падне много лошо, но ангелите не разрешиха”.

Имате ли вече отговор на въпроса защо Бог е допуснал да се случи всичко това?

Б: Отговорът е комплексен. Бог всичко е предузнал. Някои хора имат силата да устоят в този живот, но други нямат. Някои Негови създания са сътворени да живеят кратко, както светулките или някои ароматни цветя. А други, като вековните буки, устояват на всички бури. На всяко създание Той е дал определено време на живот. Определен период на ухание. Благодарна съм за времето, в което Бог ни даде Мони и ни научи да се обичаме със сладостта на една по-друга любов.

Малката Самуела напомня ли ви за брат си?

Б: Самуела внесе в живота ни много радост, но и допълнителна утеха, защото много прилича на брат си, като поведение и темперамент. Тя дойде по чудо, защото лекарите ми бяха казали, че повече не мога да имам деца. Казах си, че ако Бог иска да отгледам още едно дете и да го уча на Божиите пътища, Той ще ми го даде. На следващия месец бях бременна.

Самуела е закачлива – истинска радост за кака си. Косара беше много тъжна и самотна, когато загуби брат си, а сега двете не могат една без друга.

Има ли формула за успех и защита?

Р: Бог дава добро на всеки човек. Слънцето свети и за праведния и за неправедния, казва Библията. Дъжд вали и за единия, и за другия. Но крайният резултат за всеки от тях е различен – неправедният отива в ада, праведният – при Господа.

Б: От изпитанията човек става по-твърд, по-устойчив. Бог те учи как да преживееш всяка нова ситуация въз основа на старата. Никой не може да ни даде гаранция срещу бъдещи нещастия… не можем да се успокояваме само с думите „дано да не ни се случи”! Ами ако се случи?! Но Бог ни подготвя, за да можем да се справим. Оставила съм се в ръцете Му! Имам Му доверие, Той наистина е всичко това, което Библията казва за Него – Чудесен, Съветник, Бог Могъщ, Отец на вечността, Княз на мира!

Интервюто е публикувано в бр. 68 на сп. ЛИЯ
автор: Даниела Енчева
снимки: Ива Цветкова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s