теломъдрие

–  Хей! Такси!

Категорични като цигулки в оркестър, спирачките изсвистяват и до мен спира жълтоочаквано такси. Мятам в багажника два куфара, а тялото си – на задната седалка. Шофьорът се влива в магистралния поток и политаме към аерогарата. Отивам на „дебелариум”. В чужбина.

Отдавна посятата идея в главата ми вече е с размерите на зряла диня и все повече усещам как напира да ме пръсне. Като тежко имане, завещано от рода ми, нося на гърба си непосилен товар от сто килограма телесна маса. Чувствам се като бомба със закъснител. Надушвам дебнеща опасност – тя да се взриви някой ден, щедро пръскайки всички пици, кюфтенца и бургери, които гостолюбиво съм приютила.

През прозореца на таксито успявам да зърна хора забързани, смешни, сериозни, слаби… дебели… Като мен!

Облак от захаросани спомени изплува и ме усмихва. Аз, на три годинки в двора на дядо, с краставица в уста, филия в ръка и черешки като обеци на ушите ми. Малка пухена топка! Всички у дома ми викат „Пухличка” и аз съм калорично щастлива.

Щастието обаче се оказва измамливо, кратко и топящо се като всичкия захарен памук изяден от мен до трети клас.

Вече съм голяма. Около мен няма любящи роднини, които щедро ме черпят с бисквити. Аз съм здраво заседнала в блатото от сладкиши и подигравки и дори сто-килограмовото ми самочувствие не успява да изличи следите от сълзи и обида.

„Пухличка” в мен е твърдо решена да започне нов живот и да се върне от „дебелариума” с подновено достойнство и тънка снага.

В чантата ми едва се побират двата албума с образцови фотомодели. Манекенки – щърболани нагло ме гледат от снимките и ми нашепват „стани като нас… изглеждай като нас!” И аз наистина искам да изглеждам като тях.

Самолетът чака на пистата и поглъща лакомо всички пътници, както и мен.

Чувствам го като побратим – вечно гладен, заоблен и тантурест. С малка, но чувствителна разлика помежду ни. Той гордо врътва перки и с грация отлепя  металното си туловище от земята, влизайки в романтична компания с розови облаци. Аз пък тежко пъхтя в тясното самолетно кресло и тялото ми е в компания с възглавки, розови бонбони и гняв „родно производство”.

НЕ ГО ХАРЕСВАМ! НЕ ГО ИСКАМ! ОТКАЗВАМ СЕ ОТ НЕГО! И съм гневна! То е виновно, то е глупаво и търкалящо се! ИСКАМ НОВО ТЯЛО!!!

Вече съм в „ Центъра за вътрешна хармония и външен лукс” прозаично съкратено на „Ц-ъ В-ъ Х-ъ В-ъ Л-ъ”.

Решена съм да хармонизирам по три пъти на ден (каквото и да значи това). До пълна победа. С цената на свирепа диета и гладиаторски упражнения. В битка за заветното ново тяло!

Ескстериорът е в еко-зелено. Наоколо – морави, фонтани и пъстропери пауни в изобилие. Клиентите, възедри като мен и БориМечката, се разхождат на хлад (и на глад!), грейнали от щастие или плувнали в пот от битка с тялото.

Аз стоя и броя. Едно, две, три… шест сгради за вътрешна хармония и външен тормоз (отслабване) и… нито една закусвалня!

„Тук ще се мре! И по-добре…”

Даяна е моят инструктор-диетолог. Строга, но слънчева. С усмивка широка колкото Мексиканския залив, сърце пълно със Соломонова мъдрост, с фигура на богиня и крака… сковани в инвалидна количка. Така ме посреща тя и веднага хвърля душата ми в смут и смирение.

Следват ден след ден тренировки, масажи, разходки, носталгия по мешана скара и приятелство с Даяна. Вечер кантарът, като сръчен акробат, жонглира с теглото и чувствата ми. Ту рязко спада, ту скача, издавайки всички откраднати шоколадчета, хапвани тайно от мен в миг на слабост. А Даяна ми се усмихва… Не я разбирам. Тя все говори за тялото като за някаква светиня, за място на поклон (пред кого?) и за почит. Кара ме да го харесвам!

А аз съм се вторачила в него като в обществен враг номер 1 и дебна всяка минута да го тормозя, наказвам, изморявам и… мразя! Та аз съм дебела! Как да го харесвам?!

В четвъртък не издържам и отивам при Даяна. Бунтувам се, гневя се, обяснявам, а тя… все същото. Тялото, та тялото!

Спуквам цели три надуваеми стола, докато намеря удобна позиция за тялото си (пак то!) за разговор с нея. Накрая уморена сядам в тревата и давам воля на емоционалната бомба в мен:

„Ти знаеш ли защо съм тук?! Знаеш ли колко е висока цената да си дебела и колко ниско е окастрено самочувствието ми? Знаеш ли…”

Тя ме прекъсва. И ми разказва своята история.

Изглеждала като мен – пълна с наднормени комплекси и доста килограми. Изпитвала ужас от вида си, нямала приятели. По цял ден плачела и се мразела. Редувала дните си с диети на макс и лудо преяждане. После срам и вина разяждали душата й – че е грозна, безволева и самотна… (колко познато, мислех си аз!) После дошъл денят, в който нейният Небесен Баща я намерил и приютил сърцето й. Научил я да цени и обича. Дори себе си. Била 95-килограмова млада дама. Преосмислила живота си и го приела такова – тяло без съвършенства, но нейно, подарено и пълно с живот. Дадено й да служи и да хвали Господа с него…

После се разболяла… изгубила доста тегло и ето я сега… в инвалидна количка, с красиво, но неподвижно тяло.

Ей това противоречие ме измъчваше повече от всяка диета. Как тогава Даяна излъчваше истинско неподправено щастие?!

Тя беше разбрала тайната на това да бъде свободна, без значение как изглежда отвън. Вярата, че си приет и обичан от Твореца е залогът за щастие. Исках да бъда като нея. Свободна, макар и дебела. Идеалът ми за щърболаните отстъпи назад.

До края на престоя ми Даяна ме учеше да пазя и обичам, да простя и да приема тялото си. Като храм и подарък. Онова същото, дето ме черви пред витрините, дето не изглежда добре в клин и дето все виси пред хладилника. Моето тяло!

Даяна е малко тъжна, както и аз. След ден си тръгвам от „ЦВХВЛ”-то със смесени чувства, вярна приятелка, теломъдрие и… без няколко килограма. Тялото си е мое, освежено, обгрижено и обичано.

Скъпи Господи, „Пухличка” Ти благодари за подаръка!

Материалът е публикуван в брой 51 на сп. ЛИЯ
автор: Теди Кирова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s