Лична услуга

24.11.2016 г.
11 ден от плана „Наследството на Павел“
библейски текст: Филимон


23-11Блага дума железни врати отваря“ – казва народът.

Обичаме ли хората да говорят добри неща за нас? Приятно ни става като чуваме хубави думи за себе си. Още по-насърчаващо е, когато разберем, че дори в наше отсъствие се говори приповдигнато и добро за нас. Всеки желае да има добро име, уважавано от другите. Хубаво ни е, когато някой друг ни препоръчва или се застъпва за нас. Това ни кара да се чувстваме оценени и подкрепени. Една препоръка или една добра дума може да отвори множество врати пред нас и обратното. Това важи във всички сфери на живота.

В същото време, как се отнасяме ние с другите? Какво говорим за тях в тяхно присъствие и в тяхно отсъствие? Има ли хора, които препоръчваме и за които се застъпваме? Голяма отговорност е да се застъпиш за някого. Това означава да излезеш със своя собствен авторитет и да го представиш от свое име. „Ами, ако той/тя не успее? Ако злоупотреби с моето доверие?“ Такива мисли ни минават през ума, когато трябва да решим дали да се застъпим за някого. Именно поради тази причина не всеки препоръчва всеки. Заставаме само зад хората, които познаваме, които са спечелили доверието ни и в които виждаме потенциал. Ако се замислим какви качества трябва да има някой, за да бъде препоръчан от нас, ще открием и какви трябва да бъдем самите ние, за да бъдем уважавани от другите.

Апостол Павел ни насърчава да си помагаме един на друг и да се грижим за духовното си изграждане. В посланието към Филимон, Павел препоръчва един свой ученик на друг. Той не го прави от желание да командва или да разпростира влиянието си, нито за да извлече някакви лични облаги. Апостолът прави това от любов към своите братя и делото на благовестието. Виждайки потенциала и дарбите, които Бог е вложил и в двамата, както и искрената вяра в сърцата им, той изпраща един верен служител при друг верен служител. В своята сърдечна препоръка Павел залага собствения си авторитет. Видял е как Божият Дух работи и в двамата, видял е и плодовете от труда им и това му дава пълна увереност, че двамата му ученици, всеки според дарбите и познанията си, ще си бъдат взаимно полезни и ще се погрижат един за друг.

Днес ви предизвикам да се за мислим как се отнасяме с нашите братя и сестри в Господа. Препоръчваме ли ги, издигаме ли ги? Грижим ли се за нуждите им? Грижим ли се за духовното им израстване?

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s