Песента на пастиря

09.03.2016 г.
3 ден от плана „Златната ера“
библейски текст: Псалм 23 глава


liakolekcia_picture3Ето я и нея, песента на Пастира. Царят Давид не се притеснява да признае, че си има Пастир. Тогава какъв е, в крайна сметка, цар или овца?

Някой може да се обиди от този псалом – „аз не съм овца, не ми трябва пастир!” Трябва ти, и то много! Защото като дойдат вълците, ще ти докажат много убедително, че си овца и скоро ще усетиш болката от зъбите им.

Господ е Пастир мой – странно нещо; виждали ли сте пастир да пасе само една овца? Защо мой, а не наш? Овцата е символ на стадното чувство, на принадлежност към множеството. Да, мой е, защото Той познава всички Свои по име, знае името ми и ме вика (Йоан 10:3). Индивидуалното начало е очевидно, ние не влизаме в Христовата църква групово, а всеки поотделно, благодарение на личното си и съзнателно решение. И си оставаме индивиди, но не и егоисти. Прекрасно е чувството да си личност със свое име и мнение, а в същото време да се чувстваш част от едно голямо множество! Светът постоянно ни засипва с глупости от рода на: „Бъди себе си!”, „Послушай сърцето си!” От тези призиви са се появили безброй самотни хора, нещастни, затворени в клетката на своята гордост, безчувствени към околните, с разбити семейства, с отчуждени деца. Пастирът има грижата да ти обърне внимание и да запази твоята лична свобода, но в същото време да ти отвори сърцето за другите в кошарата. И всички да бъдете под Неговата закрила, на бистрите води, при зелените пасбища, защитени от враговете, помазани с мирото на радостта и спокойствието.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s