Приказка за двама царе

08.03.2016 г.
2 ден от плана „Златната ера“
библейски текст: 1 Царе 16 глава


liakolekcia_picture2Давид беше помазан за цар, но не седна веднага на трона. Напротив, върна се на полето, където го чакаха овцете.

Саул пък беше отхвърлен като цар, но си остана на трона. И седя там още доста години, през които като че ли главната му цел беше да преследва Давид, вместо да се бори с истинските врагове на своето царство.

Тази история онагледява факта, че да си помазан за цар не значи непременно да седиш на трон. И че онези, които седят на тронове, не са непременно царе.

Апостол Петър нарича вярващите „царско свещенство” (1 Петрово 2:9). Това не значи, че ще седнем на тронове и всички ще ни се покланят. Нашето царство не е от този свят. Но можем да имаме манталитета на царе. Да знаем, че Отец ни е подарил царството: „Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде царството” (Лука 12:32). На нас, които сме в стадото Му. Какво общо имат овцете с царете? Нищо общо нямат. Овцете ги пази Пастирът и затова са в безопасност, докато царете се пазят сами и затова главите им падат толкова често. Овцете царуват, защото са полезни, а царете падат, защото причиняват само страдания. Кротките ще наследят земята.

Приеми помазанието и се връщай при стадото. И чакай деня, когато ще седнеш на трона!

Реклами

One thought on “Приказка за двама царе

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s