Отхвърлените откликват на Исус

25.07.2016 г.
15 ден от плана „Месия“
библейски текст: Лука 18 глава


liakolekcia_picture_25Историите и притчите в този текст са възхитителни –на пръв поглед  изглеждат по-обикновени от тези, в другите глави (записано е само едно физическо чудо), но са наситени с любов, милост и небесна красота!
Описани са два вида хора. Едните нямало на кого и на какво да разчитат. Вдовиците и просяците-слепци били в периферията на обществото и едва преживявали, като често разчитали на милостта на околните. Към тях хората се отнасяли както си искат, защото нямало авторитет, който да ги защити. Бирниците били мразени от всички, тъй като повечето от тях забогатявали ограбвайки съгражданите си. На децата пък се гледало като на досадни непораснали хора, от които няма полза, особено на сбирките с духовните учители. Отхвърлени, нежелани, мразени, досаждащи…
Другият вид хора “знаели“ кои са, какво имат и какво могат, затова разчитали на себе си и на постиженията си. Фарисеите уповавали на своята праведност и презирали околните. Богаташите пък, дори и добронамерени, били силно привързани към богатството си и не приемали „небесното съкровище“ за добър заместител на земното. Себеправедни, високомерни, самодостатъчни… (добре, че не сме като тях! Ха, ха, ха!)
Още една съществена разлика имало между двете групи хора – първите търсели срещата с Исус, признавали господството Му и били готови да се покаят и да приемат милост от Бога. Вторите не разбирали учението за Царството, закоравявали сърцата си и си тръгliakolekcia_picture_25вали непроменени.
Исус ни дава първите за пример на непоколебима вяра, настоятелна молитва, смирение и благодарност. За вторите Синът Божи говори с тъга, въпреки че оставя отворена вратата на надеждата: „Невъзможното за човеците е възможно за Бога!“
Днес Исус застава пред всеки, който отчаяно вика към Него, без да разчита на нещо или на някой друг. И го пита… и ни пита…: „Какво искаш да ти сторя?“

Исус за парите

24.07.2016 г.
14 ден от плана „Месия“
библейски текст: Лука 12 глава


liakolekcia_picture_24Думата користолюбие на гръцки е „плеонексия“ и озн. жажда за повече. Алчност. Днес хората не се наричат „алчни“ и „сребролюбиви“, а разумни, трезвомислещи или най-много пресметливи. Защото богатството е разбираема житейска цел. То носи удоволствие и обещава по-лек живот. Широко разпространено е еврейското разбиране, че богатството е белег на специално Божие благоволение. И обратното, че бедността е знак за недостатъчна вяра на човека и отхвърляне от Бога. Странно, по тази логика Исус имал ли е благоволението на Отец?!

И защо Исус нарича богатия човек от притчата „глупец“? Вероятно защото човекът е посветил всичките си мисли, цялото си време, сили и средства, за да разшири бизнеса си, вместо да приеме благословението на изобилната жетва като възможност да помогне на другите. „Продайте имота си и давайте милостиня, направете си… съкровище на небесата, … защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ – предупреждава Христос.

Звучи просто и ясно: „Така става с онзи, който събира имот за себе си и не богатее в Бога“ (ст.21). Т.е. не е погрешно да събираш имот, ако „да богатееш в Бога“ продължава да бъде по-важно за теб. Истинското богатство за християнина си остават вярата и любовта.

От два свята

23.07.2016 г.
13 ден от плана „Месия“
библейски текст: Лука 16 глава


liakolekcia_picture23На пръв поглед човек може да си помисли, че е духовно „вредно” да бъдеш богат. Богаташът от тази притча всеки ден се веселял бляскаво, облечен в мораво и висон. Той живял не само охолно, а и безотговорно – не се е погрижил за умиращия човек пред вратата си, въпреки че това не би го ощетило. Явно не е достатъчно да не вършиш зло. Съзнателният отказ от добротворство се оказва зло в очите на Бога: „Ако ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.“ (Яков 4:17) Но едва ли богаташът е попаднал в ада само заради отношението си към Лазар. В Притчи 21:4 открито се посочва, че „надигнато око и горделиво сърце, които за нечестивите са светилник, е грях.”

Двата свята, за които говори Исус, обаче не са светът на богатите и светът на бедните, а рая и ада и бездната между тях. Тази бездна е непреодолима – „онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, – казва Авраам, – нито оттам да преминат към нас”. Може тук и сега доброто и злото да съществуват успоредно, но това няма да продължи във вечността. Докато сме тук и сега, имаме право на избор, който да определи мястото ни през вечността, но веднъж преминали от този свят, взетото решение е окончателно. Ако човек не иска да се примири с Бога тук и сега, дори и от мъртвите да възкръсне някой (самият Исус Христос), пак няма да бъде убеден.

Божията сила и насрещния вятър

22.07.2016 г.
12 ден от плана „Месия“
библейски текст: Марк 6 глава


liakolekcia_picture_22Исус вървял по езерото. Било е около 3 ч. сутринта, когато е най-тъмно. Учениците гребели изтощени след поредната дълга вечер в служение (сервирали храна на повече от 5 хиляди души). За разкош, вятърът бил насрещен и те почти не успявали да се придвижат напред, дори ходещият Исус щял да ги подмине. От умора и изненада, божиите мъже не Го разпознали в първия момент.

Също като нас, днешните Христови ученици, когато се раздаваме докрай в служението, насърчавани от успеха на благовестието. Не усещаме кога силите ни са се изчерпили и отдавна е време да се оттеглим с Исус на уединено място. Дори да се запътим натам, откриваме че „жътвата е готова, а работниците са малко“ и се втурваме жертвоготовно към следващата задача, следващата конференция, следващата група хора в нужда… докато в някакъв момент храната е раздадена, болните са изцелени, натоварените са освободени, хората се разотиват с радост, а ние се качваме на лодката за вкъщи и… се оказва, че вятърът е насрещен. На всичкото отгоре, от умората, очите ни започват да объркват кое е от Бога и кое само ни се привижда.

Вероятно и друг път се е случвало вятърът да бъде насрещен, но със свежи сили опитните рибари са се справяли. Не и този път. Отдавна не са били на риболов, занимавали са се с далеч по-важни неща – проповядвали са, помазвали са за изцеление, изгонвали са нечисти духове, хора са се спасявали! Не са се справяли с гребането, докато Исус не влязъл в лодката им. И тогава изумлението им нараснало още повече, защото внезапно вятърът утихнал.

Исус е знаел, че вятърът ще бъде насрещен, че няма да им е лесно, защото са изморени и сами, без Него. Вероятно ги е оставил за малко, за да придобият по-реална представа за себе си и да възможностите си. А след това да си припомнят Кой е Той и да чуят гласа Му: „Аз съм. Не бойте се!“.

Приказки за царството

21.07.2016 г.
11 ден от плана „Месия“
библейски текст: Матей 13 глава


liakolekcia_picture_21Понякога Бог ми дава привилегията да говоря пред хора – няколко десетки или няколко стотин – винаги е голямо предизвикателство за мен. И е дълбоко смиряващо. Хората не са длъжни да ме слушат, те идват с доверие, че ще споделя с тях насърчително слово за Божието царство. Дори когато имам добре подготвено послание, зная, че в аудиторията хората са различни, като характер, култура, интереси и стил на живот. Те не възприемат информацията по един и същи начин, затова се налага да обмисля как да представя посланието така, че да бъде разбрано от всеки слушател.

Исус е съвършеният говорител – Той не само е имал какво да каже, но Той е самото СЛОВО! Не само е изцерявал, Той е самият ЖИВОТ! Той е бил не само харизматичен, Той е самият БОГ! Но хората, и тогава, и сега, сме си същите – разнообразни по хубост, разум и нагласа към света. Затова Исус е представял Своето послание така разнообразно – за да го разберат и земеделците, и търговците, и рибарите, и книжниците, и дори авантюристите.

Небесното царство прилича на… и Исус рисувал картини, които и днес оживяват в сърцата ни и ни разкриват небесната реалност: Бог ни обича и иска да живеем с Него! Той ни е приготвил място при Себе Си завинаги! Но всичко зависи от нашия избор.

Благодаря от цялото си сърце на Святия Дух, защото Той ни открива тайните на всичко, което е казал Христос (Йоан 14:26). Щастлива съм, че думите на Исус към апостолите днес се отнасят и за нас, за мен: „Вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват. Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.”